Search This Blog

Tuesday, April 5, 2011

Mural Production Process Pictures

Priming the mural fabric:





Mural design plotting process pictures:







Mural Painting Practice Pictures:



Final Design of the Human & Scholarship Mural

Final design of Human & Scholarship Mural with the representational images of 19 diverse academic disciplines studying at the Swarts Hall surrounded the human figure at the center:


The color scheme/color composition for arranging the images inside the center is based on the direction of color wheel from orange, red, violet, blue and green in clockwise direction. The outer images are following the anti-colorwise direction of the color wheel.


The following design versions show the sequence of visualization of the images filled in the square outside the human form:








The following versions show the images filled within the triangle and circle outside the square:







The last four versions illustrate the images inserted to the outside background space of the circle:




Preparation for the Final Design of the Human & Scholarship Mural

Drawing of the human figure:
Colorizing the human figure:

Three lingual inscriptions (Latin, English & Bulgarian) added to the torso part of the human figure in rectangle form:


Three inscriptions, "I think, therefore I create, therefore I am," followed the contour of the human body form.

Friday, February 25, 2011

How to Arrange the Images Related with Diverse Academic Subjects

The main design idea is to apply the mosaic opus principles in composing all images related with diverse academic subjects hosted in the Swarts Hall, a complex teaching facility in the University of Pittsburgh at Bradford.
The first principle is to use the "opus musivum", shown in the following image.


The second principle is to use the "opus reticulatum", shown in the following image.


The final principle is to use the "opus regulatum", shown in the following image.


However, the dimension of the grid is too small, so we decide to use double size of the grid for the final dimensional grid-like structure, shown in the following image.


The final layout or scheme for the mural design combines the grid-like structure with the placement of diverse academic subjects, shown in the following image.

Ideas for Composing Diverse Academic Subjects onto the Mural

The major idea for arranging diverse academic subjects onto the mural layout is based on the relationship with human beings and towards the outside world and knowledge. Therefore the placement of different academic subjects is from inside towards outside depended on the human explorations of human beings and the surrounding world. For example, psychology and anthropology are placed closer to the center figure and other subjects, like sociology, environmental studies and history, etc., are arranged on the sider space of the figure.


Friday, February 18, 2011

Bulgarian Text of Mural Color Scheme of "Human and Scholarship" Mural


Изработването на цветова концепция за стенопис, който ще се реализира в сградата SWARTS (на Университета Пит-Брад) изисква тя да има всички характеристики, типични за стенописта в публични архитектурни пространства. В сградата се намира университетската администрация, но така също и аудиториите, в които се изучават многобройни (19) науки/учебни дисциплини.
Този даденост ми подсказа формулата за цветово решение, както се случи и с главната идея за стенописа, представена предишния път.
Както неговата композиция се изгражда от трите основни геометрични форми-носители на смисловото послание – триъгълник, квадрат и кръг, толкова фундаментална би трябвало да бъде и неговата цветова конструкция.
Базисен принцип в територията на цветознанието със същата всеобхватност и значение е само темата за двата вида смесване на цветовете – събирателното (или адитивно) и изваждащото им (или субтрактивно) смесване.
Спрях на субтрактивното, смятано с основание за „стихията/територията/космоса/вселената на художниците”.
Както от смесването на трите основни цвята се получава цялото безкрайно многообразие на цветовете от спектъра и всички останали видими за човешкото зрение цветове в природата, по същия начин от „смесването” (т.е. взаимодействието) на мисленето и създаването се получава цялото многообразие на сътворения от изкуството, науката и техниката човешки свят, който съществува паралелно с природния и се опитва дори да го надмине.
Съдържанията на науките, изучавани като учебни дисциплини в SWARTS отразяват с калейдоскопична пъстрота направеното от хората, наслагвайки се в учебния процес пласт след пласт под формата на многобройни късчета знание.
Избрах оптичния принцип за построяване на цветовата архитектура на стенописа, защото създадените по този начин творби имат винаги много силно въздействие върху зрителя, бидейки едновременно „рожби”, но и „носители” на светлина.
Основна черта на това смесване е цветовете да се възприемат като прозрачни филтри, които се наслагват един върху друг. Най-отпред е триъгълникът (символ на мисленето, което предхожда останалото); следван от квадрата (създаването, правенето); отзад е кръгът (всичко създадено).
Развих два варианта на субтрактивно оптично смесване, при което триъгълникът и квадратът разменят цветовете си – съответно магента и циановосин, при което производните (допълнителни) цветове са различни от наслагването им върху лимоновожълтия кръг.
Причината за тази размяна се базира върху значенията на цветовете по системата на цветовата символика от една страна, където мисленето принадлежи на ефирните цветове – светлосиньото, а съзидателните дейности – на топлите, червени групи. Става точно обратното, ако се възприеме цветовата символика, например, на горинто – японската философия на пагодата, изразяваща 5-те елемента чрез 5-те основни геометрични форми, според която триъгълникът е символ на огъня и е с червен цвят.     
Малко по-различна е идеята за поставянето на човешките фигури върху тези цветни геометрични „филтри”.Опитах няколко варианти, в които и двете фигури да принадлежат само към цвета на триъгълника, като по този начин се внушава идеята, че правенето/създаването е част от мисленето.
Втората серия от варианти е всяка фигура да притежава цвета на геометричната форма, към която принадлежи, като по този начин се внуши идеята, че правенето/създаването и мисленето макар и свързани, са същевременно доста различни човешки дейности.
Трета серия от цветови варианти се гради на същата оптична концепция, но наложена върху бял кръг.
Последните варианти представляват чиста цветова игра – промяна на цвета на кръга във фона, по реда на цветовете от цветния кръг следвайки движението на часовниковата стрелка и съответната тотална промяна на всички останали компоненти в двете цветови формули (със сини и червени фигури) според принципите на комплементарния контраст. Тази игра има за цел да покаже една малка част от безкрайните колоритни възможности на стенописното изкуство.

 акад. проф. Олег Гочев

Bulgarian Text of Mural Ideas of "Human and Scholarship" Mural


Да се направи стенопис посветен на науките/учебните дисциплини, които се изучават в сградата SWRTS е сложна и отговорна работа. Трудно е  да се намери обща идея, която да свърже тяхното многообразие, да го организира и осмисли.
Такъв общ образ обаче има и това е образът на човека, който е едновременно творецът и консуматорът, т.е. – центърът-генератор и периферията-абсорбер, причината и следствието за всички човешки дейности, осмислящи съществуванието на нашето човешко земно общество.
Хора са рисувани много и то още от зората на появата ни. Кое е това, което да превърне една конкретна човека фигура, в символ на цялото човечество, това което е най-характерно за него? Коя е формулата на „човешкото”, така да се каже?
Това са неговите две основни функции – да мисли и да създава.
Така стигнах до „формулата”: Мисли + Създава = Човек (М + С = Ч)
Или казано на латински: Cogito ergo genero ergo sum (мисля, затова създавам, затова съществувам)
Дотук добре.
Как обаче да изобразим тази ”формула”?
Аз тръгнах отзад напред – от идеята, посланието.
Първото нещо, което ми хрумна бе да поставя в центъра на стенописа студента – сега слушател, а после бъдещ учен, изследовател, създател, творец.
Идеалният образ-символ за тази идея е известната статуя на Писарят Кай в Лувъра. Но неговата древна, застинала в безкрайно покорство, очакване и послушание фигура никак не се свърза с моята представа за днешния човек-създател.
Друга серия от образи, които ми хрумнаха бяха многобройните статуи и стенописи посветени на Буда и Будисатвите. Харесва ми тяхната изключителна вглъбеност и концентрация в стремежа да се постигне единение с цялото многообразие, с всичко във Вселената, т.е. – състоянието „мокша”. Но и този иначе чудесен образ не отговаряше на усещането ми за съвременния активен човек-творец.
За да продължа трябваше да се върна и започна от началото. А това винаги е формалното, композиционното решение.
Сетих се за всеизвестния Витрувиански човек на Леонардо и как той създава с него, на базата на Витрувий, формулата за разликата между статичния и раздвижен човек, вписвайки го в квадрат (= „статика”) и в кръг (= „движение”).
Оттук дойде и решаващата ми идея – да създам геометрична формула на мислещия и създаващ човек.
Равностранният триъгълник е геометричният еквивалент на разчупването, пробивът на даденостите, защото всъщност е силно стилизиран схематичен образ на връх на стрела, или на стрелка, т.е. – символ на мисълта, набелязваща постигането на дадена цел.
Квадратът (кубът) е еманацията на съзиданието, на трайното начало, на „първия камък” в съграждането, строежа, например – на храмове, църкви и въобще на сградите, наричан неслучайно „основен”, „фундаментален”. Представете си от какво са построени египетските пирамиди, символ на трайността и вечността.
Те разбира се, са вписани в кръг, който затваря света на сътвореното от човекът, това което го отделя от останалия материален природен свят и даденост. Кръгът е символ на целостта на човешкото битие, което не е нищо повече от едно "мислене (измисляне), т.е. набелязване, поставяне на цел съзидание , т.е. осъществяването, реализирането на тази цел".
Намирането на позите на „човекът-мислител” и „човекът-създадел” вписани в геометричните фигури не представляваше никаква трудност. Всичко се свеждаше до отношението: човешки ръце – глава и какво е взаимното им разположение в едното и другото състояние. Има разбира се, леко движение и в краката.
По-интересна е темата – защо все пак фигурата е женска?
Външната идея е известно реабилитиране на жената за положението й през вековете и хилядолетията, и поставянето й на „пиедестала” на човекът-мислител и творец, нещо, което не е правено досега (поне в територията на стенописта).
По-дълбоката ми идея е да изразя по този начин, че в мисленето и създаването няма само ум и разум, но и чувство, дълбока и мощна емоция емоцията на сътворяването, на творенето, на правенето на нещо от нищото. Жената е символът на тази невероятна способност – с нейната безкрайна любов, търпение и труд да създава от собственото си тяло не само материални пълноценни човешки същества, но и личности, усещащи, реагиращи и притежаващи способността да осъзнават и създават.
Геометричните фигури се пресичат и от това се получават многобройни сегменти, които обграждат като фон човекът мислител-създател и които ще бъдат изпълнени с изображенията, символизиращи съдържанието на всички уч. дисциплини/науки изучавани в сградата и които вие, студентите ще изнамерите – това ще бъде вашият принос за този колективен проект.
Всичко дотук беше проект „Програма минимум” – концепция за класически, застинал, еднолицов стенопис.
Но има и проект „Програма максимум”.
Става дума за създаването на стенна инсталация от 16 квадратни модула (колкото човека сте в този курс + мен) на принципа на „пъзела”, с тази разлика, че всеки един от тях освен, че ще може да сменя местото си и да се върти около себе, но ще има „лице” и „гръб”, както е при монетите/медалите и ще може да се обръща, ще е двустранно активен визуално.
Така задачата се удвоява и става несравнимо по-интересна.
На задната страна ще има същата геометрична композиционна структура, но с мъжка фигура и обратно на лицето цветово решение.
Цялата композиция може да стои така както е създадена – като се сменят само лицата й, но би могла да се разпада и със сегмените-модули да се изграждат нови композиции с изключително много нови визуални решения.
В този акт на сътворчество-игра могат да се включат всички – студенти, преподаватели и гости на Университета.
Главна характеристика на нашето динамично време е промяната, разнообразието, съучастието на всеки един в предизвикателствата на и изключителното удоволствие от творческия акт. Защото човек освен всичко друго е и homo ludens (човек играещ).


Акад. проф. Олег Гочев