Изработването на цветова концепция за стенопис, който ще се реализира в сградата SWARTS (на Университета Пит-Брад) изисква тя да има всички характеристики, типични за стенописта в публични архитектурни пространства. В сградата се намира университетската администрация, но така също и аудиториите, в които се изучават многобройни (19) науки/учебни дисциплини.
Този даденост ми подсказа формулата за цветово решение, както се случи и с главната идея за стенописа, представена предишния път.
Както неговата композиция се изгражда от трите основни геометрични форми-носители на смисловото послание – триъгълник, квадрат и кръг, толкова фундаментална би трябвало да бъде и неговата цветова конструкция.
Базисен принцип в територията на цветознанието със същата всеобхватност и значение е само темата за двата вида смесване на цветовете – събирателното (или адитивно) и изваждащото им (или субтрактивно) смесване.
Спрях на субтрактивното, смятано с основание за „стихията/територията/космоса/вселената на художниците”.
Както от смесването на трите основни цвята се получава цялото безкрайно многообразие на цветовете от спектъра и всички останали видими за човешкото зрение цветове в природата, по същия начин от „смесването” (т.е. взаимодействието) на мисленето и създаването се получава цялото многообразие на сътворения от изкуството, науката и техниката човешки свят, който съществува паралелно с природния и се опитва дори да го надмине.
Съдържанията на науките, изучавани като учебни дисциплини в SWARTS отразяват с калейдоскопична пъстрота направеното от хората, наслагвайки се в учебния процес пласт след пласт под формата на многобройни късчета знание.
Избрах оптичния принцип за построяване на цветовата архитектура на стенописа, защото създадените по този начин творби имат винаги много силно въздействие върху зрителя, бидейки едновременно „рожби”, но и „носители” на светлина.
Основна черта на това смесване е цветовете да се възприемат като прозрачни филтри, които се наслагват един върху друг. Най-отпред е триъгълникът (символ на мисленето, което предхожда останалото); следван от квадрата (създаването, правенето); отзад е кръгът (всичко създадено).
Развих два варианта на субтрактивно оптично смесване, при което триъгълникът и квадратът разменят цветовете си – съответно магента и циановосин, при което производните (допълнителни) цветове са различни от наслагването им върху лимоновожълтия кръг.
Причината за тази размяна се базира върху значенията на цветовете по системата на цветовата символика от една страна, където мисленето принадлежи на ефирните цветове – светлосиньото, а съзидателните дейности – на топлите, червени групи. Става точно обратното, ако се възприеме цветовата символика, например, на горинто – японската философия на пагодата, изразяваща 5-те елемента чрез 5-те основни геометрични форми, според която триъгълникът е символ на огъня и е с червен цвят.
Малко по-различна е идеята за поставянето на човешките фигури върху тези цветни геометрични „филтри”.Опитах няколко варианти, в които и двете фигури да принадлежат само към цвета на триъгълника, като по този начин се внушава идеята, че правенето/създаването е част от мисленето.
Втората серия от варианти е всяка фигура да притежава цвета на геометричната форма, към която принадлежи, като по този начин се внуши идеята, че правенето/създаването и мисленето макар и свързани, са същевременно доста различни човешки дейности.
Трета серия от цветови варианти се гради на същата оптична концепция, но наложена върху бял кръг.
Последните варианти представляват чиста цветова игра – промяна на цвета на кръга във фона, по реда на цветовете от цветния кръг следвайки движението на часовниковата стрелка и съответната тотална промяна на всички останали компоненти в двете цветови формули (със сини и червени фигури) според принципите на комплементарния контраст. Тази игра има за цел да покаже една малка част от безкрайните колоритни възможности на стенописното изкуство.
акад. проф. Олег Гочев
No comments:
Post a Comment