Да се направи стенопис посветен на науките/учебните дисциплини, които се изучават в сградата SWRTS е сложна и отговорна работа. Трудно е да се намери обща идея, която да свърже тяхното многообразие, да го организира и осмисли.
Такъв общ образ обаче има и това е образът на човека, който е едновременно творецът и консуматорът, т.е. – центърът-генератор и периферията-абсорбер, причината и следствието за всички човешки дейности, осмислящи съществуванието на нашето човешко земно общество.
Хора са рисувани много и то още от зората на появата ни. Кое е това, което да превърне една конкретна човека фигура, в символ на цялото човечество, това което е най-характерно за него? Коя е формулата на „човешкото”, така да се каже?
Това са неговите две основни функции – да мисли и да създава.
Така стигнах до „формулата”: Мисли + Създава = Човек (М + С = Ч)
Или казано на латински: “Cogito ergo genero ergo sum” (мисля, затова създавам, затова съществувам)
Дотук добре.
Как обаче да изобразим тази ”формула”?
Аз тръгнах отзад напред – от идеята, посланието.
Първото нещо, което ми хрумна бе да поставя в центъра на стенописа студента – сега слушател, а после бъдещ учен, изследовател, създател, творец.
Идеалният образ-символ за тази идея е известната статуя на Писарят Кай в Лувъра. Но неговата древна, застинала в безкрайно покорство, очакване и послушание фигура никак не се свърза с моята представа за днешния човек-създател.
Друга серия от образи, които ми хрумнаха бяха многобройните статуи и стенописи посветени на Буда и Будисатвите. Харесва ми тяхната изключителна вглъбеност и концентрация в стремежа да се постигне единение с цялото многообразие, с всичко във Вселената, т.е. – състоянието „мокша”. Но и този иначе чудесен образ не отговаряше на усещането ми за съвременния активен човек-творец.
За да продължа трябваше да се върна и започна от началото. А това винаги е формалното, композиционното решение.
Сетих се за всеизвестния Витрувиански човек на Леонардо и как той създава с него, на базата на Витрувий, формулата за разликата между статичния и раздвижен човек, вписвайки го в квадрат (= „статика”) и в кръг (= „движение”).
Оттук дойде и решаващата ми идея – да създам геометрична формула на мислещия и създаващ човек.
Равностранният триъгълник е геометричният еквивалент на разчупването, пробивът на даденостите, защото всъщност е силно стилизиран схематичен образ на връх на стрела, или на стрелка, т.е. – символ на мисълта, набелязваща постигането на дадена цел.
Квадратът (кубът) е еманацията на съзиданието, на трайното начало, на „първия камък” в съграждането, строежа, например – на храмове, църкви и въобще на сградите, наричан неслучайно „основен”, „фундаментален”. Представете си от какво са построени египетските пирамиди, символ на трайността и вечността.
Те разбира се, са вписани в кръг, който затваря света на сътвореното от човекът, това което го отделя от останалия материален природен свят и даденост. Кръгът е символ на целостта на човешкото битие, което не е нищо повече от едно "мислене (измисляне), т.е. набелязване, поставяне на цел – съзидание , т.е. осъществяването, реализирането на тази цел".
Намирането на позите на „човекът-мислител” и “„човекът-създадел” вписани в геометричните фигури не представляваше никаква трудност. Всичко се свеждаше до отношението: човешки ръце – глава и какво е взаимното им разположение в едното и другото състояние. Има разбира се, леко движение и в краката.
По-интересна е темата – защо все пак фигурата е женска?
Външната идея е известно реабилитиране на жената за положението й през вековете и хилядолетията, и поставянето й на „пиедестала” на човекът-мислител и творец, нещо, което не е правено досега (поне в територията на стенописта).
По-дълбоката ми идея е да изразя по този начин, че в мисленето и създаването няма само ум и разум, но и чувство, дълбока и мощна емоция – емоцията на сътворяването, на творенето, на правенето на нещо – от нищото. Жената е символът на тази невероятна способност – с нейната безкрайна любов, търпение и труд да създава от собственото си тяло не само материални пълноценни човешки същества, но и личности, усещащи, реагиращи и притежаващи способността да осъзнават и създават.
Геометричните фигури се пресичат и от това се получават многобройни сегменти, които обграждат като фон човекът мислител-създател и които ще бъдат изпълнени с изображенията, символизиращи съдържанието на всички уч. дисциплини/науки изучавани в сградата и които вие, студентите ще изнамерите – това ще бъде вашият принос за този колективен проект.
Всичко дотук беше проект „Програма минимум” – концепция за класически, застинал, еднолицов стенопис.
Но има и проект „Програма максимум”.
Става дума за създаването на стенна инсталация от 16 квадратни модула (колкото човека сте в този курс + мен) на принципа на „пъзела”, с тази разлика, че всеки един от тях освен, че ще може да сменя местото си и да се върти около себе, но ще има „лице” и „гръб”, както е при монетите/медалите и ще може да се обръща, ще е двустранно активен визуално.
Така задачата се удвоява и става несравнимо по-интересна.
На задната страна ще има същата геометрична композиционна структура, но с мъжка фигура и обратно на лицето цветово решение.
Цялата композиция може да стои така както е създадена – като се сменят само лицата й, но би могла да се разпада и със сегмените-модули да се изграждат нови композиции с изключително много нови визуални решения.
В този акт на сътворчество-игра могат да се включат всички – студенти, преподаватели и гости на Университета.
Главна характеристика на нашето динамично време е промяната, разнообразието, съучастието на всеки един в предизвикателствата на и изключителното удоволствие от творческия акт. Защото човек освен всичко друго е и “homo ludens” (човек играещ).
Акад. проф. Олег Гочев
No comments:
Post a Comment